Петър Караангов Одиночество Самота

Красимир Георгиев
„САМОТА” („ОДИНОЧЕСТВО”)
Петър Киров Караангов (1931-2020 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Максим Замшев


Петър Караангов
САМОТА
                На Валери Петров

Някак много внезапно започна да се събаря пейзажът,
като в някакъв странен телевизионен екран.
А бих искал да мога две-три думи още да кажа
за нещата, които сега си отиват оттам.

За звучащата тишина, за цветето, угасено от здрача,
за мрачното облачно тържество,
за пунктира от фланелката на бегача
във пролуките от дърво до дърво,

за звучащата зала на тая гора и за ада,
който остана зад кулисите на есента,
и за думите на кълвача, дето морзово падат
от своята куха и безсмислена висота,

за миризмата на сняг и за оня невидим огън,
по който плаче мойта човешка душа...
Разруши се пейзажът и аз вече не искам, не мога
нищо да кажа, да върна или да реша.

Затова се обръщам и тръгвам нататък, нататък,
дето сършва страхът да живееш и страхът да умреш.
Този път е и дълъг, и изключително кратък,
стига само веднъж да го избереш.

И додето вървя, се обръщам към Божата воля,
но от Бога далече изглежда оставаме – като в сън,
щом не чува той поетите, които го молят
да им каже – кой век е всъщност навън!

               1991 г.


Петър Караангов
ОДИНОЧЕСТВО (перевод с болгарского языка на русский язык: Максим Замшев)
                Валерию Петрову

Пейзаж пропал, внезапно, бестолково,
Как будто он экран, не окоём,
Но я хочу сказать ещё два слова,
О том, что навсегда исчезло в нём.

О тишине, звучащей как попало,
И о закате, что за облаками,
О бегуне, что виден очень мало
В просветах между тёмными стволами,

О том, что лес похож на зал концертный,
За сценой осень кутается зябко
И раздаётся дятла стук бессмертный –
Пустая надоевшая морзянка,

О снеге, об огне неугасимом,
В котором волю даст душа слезам...
Пейзаж пропал, и сколько ни проси ты,
Его увидеть не придётся нам.

Я обернусь и новый путь узрею,
Туда, где жизнь и смерть теряют нить.
Он долог, но и краток в то же время,
Решиться б только на него ступить!

А мир без божьей воли пропадает,
Без Бога не проснётся человек,
Но он мольбам поэтов не внимает,
Не говорит, какой готовит век...